Рождество Христово, Коледа, 25 декември
25 декември 2012
Рождество Христово, Коледа , 25 декември
Празнуват: Христо, Христина, Божин, Ицо, Ичо
На 25 декември християнският свят отбелязва Рождество Христово, чества рождението на Божия син - Исус Христос. Някога празникът е бил посветен на различни езически, огнени небесни божества. Отразявал е преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново.
С раждането на Христос започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало повечето християнски празници – Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.
Да се помолим на Коледа.
Най-добрата молитва е “Отче наш”. Наричат я Господня молитва
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин! Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца, Сина и Светия дух сега и винаги, и во веки веков. Амин!
(Евангелие от Матея, 6:9–13)
Как празнуваме
Празничната атмосфера от Бъдни вечер преминава в нощта на Коледа.
Магията на огъня
Огнището и горящият в него бъдник тази нощ имат вълшебна сила. На някои места, когато бъдникът почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, хвърлят се в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
За плодородие
Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.
На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява – “Недей, от догодина ще родят”, – като се е вярвало, че наистина започват да раждат.
Коледари коледуват
Първи съобщават новината за чудното Раждане коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом. Царят им, наричат го „станеник” е млад мъж, който знае коледарските песни, има щедра ръка и добро сърце. Участието в обичая е посвещение. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден и Богоявление момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Навсякъде чакат коледарите с радост, Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.