Никулден, 6 декември
06 декември 2011
Никулден е един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола - покровител на моретата, на моряците и рибарите. Светецът е господар на зимата, снега и ледения вятър. Празникът му е в чест на водната стихия, моретата, реките и езерата. Казват, че на 6 декември всички морски съдове спират във водата в чест на своя повелител
Свети Никола според народа притежава и несметните богатства на подводния свят – плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро. Сигурно затова е патрон на банкерите. Лекува, но може и да причини болести. Помага на девойките да се задомят.
Светецът пази не само от природни бедствия, но и от крадци и мошенници. Вярва се, че дом, закрилян от него, е защитен от всякакви посегателства. Закриля сиромасите, несправедливо осъдените, защитава затворниците. В негова чест празнуват още търговците, воденичарите, ловджиите. Железарите също го припознават като свой празник. Овчарите го почитат защото пази стадата им от вълци. Пастирският момент в култа към него обяснява донякъде чудодейните му възможности да стои между световете, да изцелява неизлечимо болни, да подчинява същества от отвъдното на силата си.
Никулден се празнува с обща църковна служба и риба шаран, който е ритуалната жертва на всеки дом.
На св.Никола често се посвещава курбан за избегнато опасно премеждие.
Как празнуваме
Курбан
Никулден се празнува с обща църковна служба и риба шаран, който е ритуалната жертва на всеки дом. Затова празникът се нарича още Рибни Св. Никола, Мокри Св. Никола, Рибена черква. Рибарите особено тачат своя патрон. Първата уловена този ден риба се изяжда още на брега. След 6 декември риболовът вече е забранен.
Когато се приготвят шаранът или друга риба с люспи – мряна, платика, – люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на шарана не се хвърлят – или се изгарят, или се заравят дълбоко в земята.
Хлябът се разчупва от бащата високо над главите – да са високи класовете по нивите. Кръстата кост от главата на рибата се пришива в шапчицата на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви лоши магии.
От сварените на Никулден жито и царевица овчарите на животните чак до Гергьовден.
За домашния покровител
Правят се семейно-родови служби “служба”, “светец”, “оброк”, “наместник” в чест на светеца – закрилник на фамилията, дома, имота.
За разлика от Варвара и Сава Никулден е типично мъжки празник. На този ден се събират младежите, които ще коледуват, и отиват да канят своя станеник да влезе в ролята си.
Освещава се нов дом. С курбан и богата трапеза, разбира се.
Закрилник на неомъжените и младите невести
Ако девойка иска да се ожени, трябва да се помоли на светеца сутринта рано на празника му, да остави пред иконата му цветя и дарове.
На много места се правят сглядни празнични хора, на които момите играят, а момците си избират невести.
Свети Модест , 18 декември
06 декември 2012
Свети Модест бил Йерусалимски патриарх. Празникът е посветен на здравето на домашните животни. Раздават се погачи и варено жито.
Частта от хляба, която е украсена с просфорник, се слага в кърмата на животните.
Който има болно животно, оставя пред иконата на св. Модест метални изображения на заболялото животно. Не бива да се впряга добитъка, за да е здрав през годината.
Света Ана, 9 декември
09 декември 2011
На този ден се отбелязва зачатието на св. Ана, майката на Богородица.
Тя е покровителка на брака, семейството, майчинството. Закриля девиците, бременните и вдовиците. Народът ни нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино ведение, Света Ана Каталина.
На места денят се смята за лош и опасен. Света Ана е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
Как празнуваме
Празникът някога е съвпадал с деня на зимното слънце и затова е свързан с нарастването на деня и с редица магически практики, които съпътстват всеки граничен период. Магьосници могат да оберат плодородието, а хората взимат предпазни мерки това да не стане. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони.
Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите като деня. Насаждат се кокошки за първи път, за да се излюпят всички яйца.
Ако в къщата се въведе прасе, то може да покаже късмета на дома. Ако рие напред, това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. Ако кокошка прескочи прага на къщата, годината няма да е добра, защото кокошката, за разлика от прасето, рие с краката назад.
Девойките могат да разберат как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Какво не трябва да се прави
Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
Майките не бива да работят, за да не се разболяват децата.
Не се работи с вълна, за да се раждат женски агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
Свети Спиридон, 12 декември
12 декември 2011
На този ден църквата почита св. Спиридон Чудотворец. Той е роден в Кипър, живял е през IV в. За епископ го провъзгласил сам Константин Велики.
Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишлиност и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
В Родопите св. Спиридон се тачи против рани и порязване, против обриви и пъпки (”струпки”). Някъде вярват, че на Спиридон слънцето спира пътя си към зима и се “завърта” към лято.
На 12 декември празнуват плетачи, тъкачи и кошничари.
Как празнуваме
Рано сутринта се пече хляб и се раздава за Св. Спиридон – за да предпази от “струпките” /кожно заболяване/. За предпазване от пъпки по тялото, не се рони царевица и не се варят зърнени храни (леща, боб, грах).
Там, където го тачат като покровител на конете, жените раздават обреден хляб за здравето на животните.
Свети Модест , 18 декември
18 декември 2011
Свети Модест , 18 декември
Свети Модест бил Йерусалимски патриарх. Празникът е посветен на здравето на домашните животни. Раздават се погачи и варено жито.
Частта от хляба, която е украсена с просфорник, се слага в кърмата на животните.
Който има болно животно, оставя пред иконата на св. Модест метални изображения на заболялото животно. Не бива да се впряга добитъка, за да е здрав през годината.
Игнажден, 20 декември
20 декември 2012
Когато Игнатий /лат. “огнен, пламенен”/ бил малко дете, сам Исус Христос го вдигнал на ръце и го показал на учениците си с думите: Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. Оттогава го наричат Игнатий Богоносец. Вярват, че помага при лечението на различни тежки болести.
Игнажден е народната Новата година. Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се свива, да си ходи, за да дойде на негово място лятното. Денят започва да расте по-бързо, “колкото петел скача на прага”. На земята хората палят огньове, за да помогнат на слънцето да свети по-силно и вярват, че пламъците им ще пречистят и предпазят от всяко зло. Огънят свързва земята е небесния слънчев свят. Всички ритуали на празника имат магически смисъл. Хората с жестове и думи показват на силите от отвъдното, което в празничните дни са много близо, какво искат да им се случи. Пази се строг пост.
Как празнуваме
Празничният хляб
Може да не се меси всеки ден, но на Игнажден е добре да се направи. Хлябът е символ на плодородие, на задружност в дома, благославя за здраве и придобивки. Месят кравайчета за всеки от семейството, нито един да не бъде пропуснат. Раздават се и питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредната пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Като за Ново начало
Като на всеки празник, свързан с начало, промяна, преход във времето, трябва да се изчисти къщата. Измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и “да върви като по вода” напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Каквото внесеш в дома, стократно ще се умножи в годината.
Рано сутрин родителите слагат децата на кантар или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Хвърлят кестени в обора, за да скачат агънцата като тях
Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго на трапезата, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, най-белите, и ги оставя ги в пръстена паница. На Бъдни вечер по тях се гадае за здраве и късмет.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да “не излезе берекетът”.
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се вари боб, за да няма през лятото градушка. За предпазване от болести не се пере.
Вярва се, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. Особено задължително е да ги почитат бременните и нераждалите, за да родят лесно. Ако дете се зачене на Игнажден, може да се роди с недъг.