Календар

Димитровден, 26 октомври

26 октомври 2011

Димитровден – 26 октомври

Празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита

Свети Димитрий  /от Деметра, в старогръцката митология богиня на плодородието/е мъченик на християнската църква. За народа е един любимите юнаци светци  със свръхестествена сила, победител над злото и демоните. Името му е сред най-честотните български имена.  Смята се, че помага при различни ставни заболявания, проблеми с костите, навяхвания и пр.

На Димитровден, 26 октомври, завършва преходът от лято и есен към зима. Св. Георги и св. Димитър разделят годината на две – от Гергьовден до Димитровден е лято, от Димитровден до Гергьовден е зима.

Празнуват ковачи, техници, металурзи. По стара традиция се чества като празник на строителите. Отбелязването му е възобновено с решение на Министерския съвет през  1996 г.  

  Как празнуваме

 Димитровден е  празник за сборове, курбани, всеобщо веселие. Слагат се семейни трапези, чакат се гости. Колкото повече веселие, трапези и радост, толкова по-лек и успешен ще бъде преходът и идващата зима. Какъв ще бъде той, подсказва и първият гост, който влезе в дома, затова внимателно се следи какъв е той, с какви чувства влиза, какво носи.

 „Разпуст”

На този ден някога работниците се освобождавали от стопаните, на които работели, и се уговаряли на ново място. Затова го наричали още „Разпуст”.

27 октомври, Мишкинден

27 октомври 2011

Св. Нестор „гр. „младежки”  убил най-жестокия от гладиаторите -  Лео с благословията на св. Димитър, се празнува непосредствено след Димитровден. За народа е празник, който предпазва от мишки, затова го нарича „Мишкинден”.

 Как празнуваме

 Ако на този ден се посадят овошки или лоза, те със сигурност ще се хванат.

Против мишки

Мишите празници в народния календар имат за цел  чрез празнуване и различни магически ритуали да се умилостиви духа на всякакви видове гризачи и други вредители, да се предпазят къщите и земите от тях.

Символично се „замазват на мишките очите”. Прави го най-възрастната в семейството Замазва със затворени очи с тор или кал огнището и пода на зимника. През това време друга жена я пита: “Какво правиш?” – “Мажа на мишките очите, отговаря тя.

По същият начин може да се зашият на мишките очите. Зашива се задния край на полата с червен вълнен конец. Децата питат „Какво правиш?” Отговорът е: “Шия на мишките очите.” Изрича се три пъти, за да е сигурно, че магията ще се хване.

Понякога, когато мишките заплашват да се превърнат в бедствие, се изпълнява обичаят “мишкина сватба”. Две жени с еднакви имена, при това единствени в селището, взимат две мишки – мъжка и женска, – поставят ги в кошница и цялото село отива на сватбена процесия, в която има “кумове”, “девери” и всички познати сватбени персонажи, с музика ги изнасят извън селището. Пускат ги в реката, изпращат ги да се “женят” надалече.  Накрая се редят трапези.

Ден на народните будители, 1 ноември, лечителите Дамян и Кузма

01 ноември 2011

Двамата братя лечители, празнувани от Църквата на този ден, естествено се превръщат в покровители на народните лечители.

Двамата братя имали чудотворната сила да лекуват всякакви болести. При това не взимали пари в замяна. Затова и хората благодарно ги нарекли св. Безсребреници.

 Днес това е Денят на народните будители. Пър­во­то не­о­фи­ци­ал­но чес­т­ва­не на праз­ни­ка е през 1909 г. в Плов­див. По-къс­но, след зло­по­луч­ния край на Пър­ва­та све­тов­на вой­на и по­не­се­на­та Вто­ра на­ци­о­нал­на ка­тас­т­ро­фа, нас­тъ­пил на­ци­о­на­лен пог­ром, духов­на раз­ру­ха. За бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во рух­на­ли въз­рож­ден­с­ки­те иде­а­ли и на­ли­це би­ла ре­ал­на зап­ла­ха от раз­па­да­не на на­ци­о­нал­на­та ни цен­нос­т­на сис­те­ма. Ето за­що на 13 де­кем­в­ри 1922 година ХIХ обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние при­е­ло За­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за праз­ни­ци­те, съг­лас­но кой­то “Пър­ви но­ем­в­ри да се праз­ну­ва ка­то все­на­ро­ден праз­ник на зас­лу­жи­ли­те бъл­га­ри... Да ста­не един пос­то­я­нен на­ци­о­на­лен праз­ник в па­мет на всич­ки тру­же­ни­ци за бъл­гар­с­ко­то на­ци­о­нал­но­ и прос­вет­но-кул­тур­но въз­мог­ва­не и пре­ус­пя­ва­не на бъл­гар­с­кия на­род”.

Свети Филип, Мратници, 14 ноември

14 ноември 2011

Църквата почита Св. Филип  /гр. “любител на коне”/, един от Христовите апостоли, а народът празнува в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци.

Как празнуваме

Жертвата на този лош дух, който мори кокошките, е черно пиле или петле. Мратинячето (жертвата) се коли на прага.Перушината се пази и с нея се кади на лехуса, ако се разболее, лекува се и шемет (световъртеж), кади се при кръвоизлив от носа.

Ако главата и краката на жертвата,  завързани с червен конец, се окачват зад вратата, те ще пазят къщата от всякакви  лоши магии и зли сили.

Магически ритуал за запазване на късмета може да направи домакинята на дома. Пръска с шепи просо около къщата и нарича: когато душманите съберат всички зърна, тогава и късмета на къщата да превземат.

Мратински се наричат нощите от 11 (14) до 21 ноември. Те се смятат дори за по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.На 15. 11. се празнува за болестта бодеж, дошла от настинка или вятър.

Спазват се всички забрани, отнасящи се до Вълчите празници.

Започва  коледният пост

Въведение – празник на християнското семейство, 21 ноември

21 ноември 2011

На този ден  тригодишната Мария била дадена да служи в църква, както било обещано още преди да се роди. Семейното ходене на църква на празника символизира влизането на тригодишната Мариам в храма и напомня на бащи и на родителите за задължението им да възпитават духовно своите деца, да възпитават у тях християнски морал  и нравственост.  В Деня на християнското семейство всички трябва да се съберат у дома. На предния ден добрият християнин се изповядва и получава прошка.

За децата трябва да има специални лакомства на трапезата. Въобще децата да на почит в този ден.

Света Екатерина, 24 ноември

23 ноември 2012

Света Екатерина /гр. “вечно чиста”/  живяла в края на III в. и началото на IV в. в Александрия. Родът й бил знатен, царски, тя самата била извънредно красива и образована. Когато я наказали заради вярата -  през 305 г., била само на 18 години.

Традиционно  св. Екатерина се почита, за да се настрои благосклонно и да отпрати болестта шарка надалече. “Да ни е на помощ света Екатерина”, казвали старите българи и очаквали светицата да ги закриля.

Как празнуваме

Раздава се на съседи и близки, на случайно минаващи, на кръстопът, бяла погача, намазана с мед или рачел. Колкото повече опитат от хляба, толкова по-доволна ще е светицата и ще пази домовете и хората, и най-вече децата от болестта. Вярва се, че шарката обича повече от всичко мед, затова й оставял от  медената погача на прага, за да хапне и да отмине и да не го прекрачва. За същата цел, над вратата  се оставя медено кравайче.