Света Екатерина, 24 ноември
24 ноември 2011
Света Екатерина /гр. “вечно чиста”/ живяла в края на III в. и началото на IV в. в Александрия. Родът й бил знатен, царски, тя самата била извънредно красива и образована. Когато я наказали заради вярата - през 305 г., била само на 18 години.
Традиционно св. Екатерина се почита, за да се настрои благосклонно и да отпрати болестта шарка надалече. “Да ни е на помощ света Екатерина”, казвали старите българи и очаквали светицата да ги закриля.
Как празнуваме
Раздава се на съседи и близки, на случайно минаващи, на кръстопът, бяла погача, намазана с мед или рачел. Колкото повече опитат от хляба, толкова по-доволна ще е светицата и ще пази домовете и хората, и най-вече децата от болестта. Вярва се, че шарката обича повече от всичко мед, затова й оставял от медената погача на прага, за да хапне и да отмине и да не го прекрачва. За същата цел, над вратата се оставя медено кравайче.
Света Екатерина, 24 ноември
24 ноември 2012
Света Екатерина /гр. “вечно чиста”/ живяла в края на III в. и началото на IV в. в Александрия. Родът й бил знатен, царски, тя самата била извънредно красива и образована. Когато я наказали заради вярата - през 305 г., била само на 18 години.
Традиционно св. Екатерина се почита, за да се настрои благосклонно и да отпрати болестта шарка надалече. “Да ни е на помощ света Екатерина”, казвали старите българи и очаквали светицата да ги закриля.
Как празнуваме
Раздава се на съседи и близки, на случайно минаващи, на кръстопът, бяла погача, намазана с мед или рачел. Колкото повече опитат от хляба, толкова по-доволна ще е светицата и ще пази домовете и хората, и най-вече децата от болестта. Вярва се, че шарката обича повече от всичко мед, затова й оставял от медената погача на прага, за да хапне и да отмине и да не го прекрачва. За същата цел, над вратата се оставя медено кравайче.
Св. Климент, 25 ноември
25 ноември 2011
Твърди се че св. Климент /лат. “милостив”/ е роднина на св. братя Кирил и Методий.
Първоначално Климент създава около себе си книжовен център в Охрид, а по-късно, след като на събора в Преслав през 893 г. е избран за Пръв епископ на българския език, се премества в българската столица и цели 30 години е пръв преводач от гръцки на български, учител, учен, автор на редица трудове. Св. Климент построил много църкви и манастири. Опростил азбуката, от глаголицата, създал кирилицата – азбуката на която пишем и до днес. Казват, че с молитвите си можел да извършва чудеса. Чудеса извършвал и след смъртта си – на 27 юли 916 год. Този ден става ден за почит на всички ученици на Кирил и Методий, а светлата памет на св. Климент се почита на 25 ноември, именният му ден.
Андреевден, 30 ноември
30 ноември 2011
Свети апостол Андрей /гр. “мъжествен, храбър”/ е първият Христов апостол. Затова го наричат Първозвани. Счита се за апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий.
Народният празник е свързан с няколко поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Затова го наричат и Едрей, Едринден. Нараства едва забележимо, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото “пиле у яйце”. И все па става по-голям, невидимо, но сигурно се обръща към пролет. Затова и ритуалите целят да осигурят плодородието през идващата година.
Св. Андрей е повелител на мечките. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката. От този ден, тя вече, ще поеме към зимното си леговище, ще се отдаде на зимния си сън. За да я изпратят хората с добро и да не се събужда и напада, хората я изпращат с храна и магически заръки . Празникът днес се отбелязва и като ден за предпазване на мечките от изчезване /с. Белица/.
Как празнуваме
Вечерта преди празника жените варят в ново гърне.жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: “Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите.” На сутринта всеки хапва и хвърля по няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. За плодовитост се раздава на съседи, хапват и животните За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб нагоре. Животното се подканя с добро “На ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия”, или пък: “За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот.” Така с магически наричания хората са се надявали да умилостивят животното, да предизвикват доброто в своя дом.
Празнуват невестите. Надяват се да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
Варвара, 4 декември
04 декември 2011
Празнува Варвара, Барбара
Света Варвара /гр. “чужденка”/ живее в края на ІІІ век. Заради християнската й вяра, я наказва собственият й баща като собственоръчно я обезглавява. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква “Свето Преображение” (кв. “Лозенец”).
Св. Варвара е покровителка на шарката и всички болести, свързани с обриви, на плодородието и домашните птици. Тя заедно със Сава е сестра на св. Никола и двамата подготвят празника му. Затова казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”
Вярва се, че Варвара “заварява” болестите, ала още по-опасен е св. Сава, защото ги “разсява” по хората. Жените и девойките изпълняват ритуалите за празника.И пак те спазват забраните. Където има опасност, болести, вредители и зли същества, нарастват и забраните. Св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им.
Как празнуваме
Меси се питка за баба Шарка. През нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да си отиде доволна. Медени питки се раздават по кръстопътищата и на случайни пътници – да умилостивят болестта, да я изпратят далече, в други краища. Раздават се също царевични питки и ракия. За предпазване от болестта деца палят огън на кръстопът (трябва да са нечетен брой) и го прескачат.Главни от огъня се пазят за лек през годината. Колкото по нависоко скачат децата, толкова по-добре, няма „да ги завари Варвара”. Обичаят палене на огън се пази още от езическо време. В пернишкото село Бобошево и днес не пропускат да накладат висок огън, да се съберат около него с храна, пиене и добро настроение.
За плодородие в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма “варварска свещ”. Тази свещ има магическа сила и се пази през цялата година. Пали се на двора, ако трябва да предпази от бури и градоносни облаци. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка.
Празникът на св. Варвара се намира точно в средата на коледните пости От този ден по къщите тръгват млади девойки, които благославят за любов, щастие и берекет. Наричат ги “варварки”, а заради тях и празника „Женска Коледа”.
Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара стават в много рано, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.
Св. Варвара се възприема като покровителка на домашните птици, по-често на кокошките. Затова на 4 декември част от магическите действия целят тяхното запазване. Ако се наръсят в кръг варени зърна от царевица и се оградят с въже, птиците няма да се разпръскват извън двора и да се губят. Ако хапнат от сварената пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, кокошките ще носят повече.
От сварената пшеница или царевица хапва сутрин всеки от къщата – да не се “запече полето”, да е влажно и да класят нивите.
На някои места се следи и какъв ще бъде първият гост за деня. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца.
Савинден, 5 декември
05 декември 2011
Почита се св. Сава, но някъде го почитат и като жена. Свързват я със света на болестите и царството на мъртвите. Боят се от нея, защото “зазсява” болестите по хората. Празнуват 5 декември в нейна чест, като я умилостивяват с добро отношение и медени питки.
На 5 декември е установена традиция да празнуват Слав и всички производни от него. Присъствието на корен или наставка -слав, обикновено в сложните имена като Светослав, Белослав, Воислав и др., вече е основание за поглеждане към този празник. Съвсем достатъчно ще бъде, когато значението е водещо. Ако не е, празникът се ориентира към другото, по-акцентираното значение. Например за Любослав е по приемливо да празнува на 17 септември, Вяра, Надежда и Любов, а за Мирослав
Как празнуваме
Най-важното е да се подготви никулденската трапеза. Отдава се почит на починалите. Носи се жито на гробищата и се раздава за “Бог да прости”.
Какво не бива да се прави
За да не им стори зло Варвара, жените не работят с остри предмети – ножове, ножици, игли.