Изпратил: Камелия Александрова Цолова ,13 г.
Училище: СМГ „Паисий Хилендарски”, София
Преподавател: Е. Ангелова
Един от най-хубавите и пъстри пролетни празници в българския традиционен календар е Цветница. В неделята преди Великден празнуват всички с имена на цветя, дървета и растения.
Символ на празника са върбовите клонки, откъдето идва и другото наименование на този ден – Връбница.
Върбовите клонки се освещават в църква и се отнасят в дома. Над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки за здраве и благодат.
Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, където нареждат на дъсчица венчетата и парчета от предварително омесения обреден хляб („кукла“) и ги пускат по течението. Преди да пуснат върбичките и хляба във водата, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата опасна и зловредна любов. Момата, чието венче изплува най-напред, се избира за „кумица“. След това вече не се страхуват от змея и пеят песни за любов, щастие и брак. „Кумицата“ завежда останалите моми в дома си, където ги гощава. Обичаят се нарича „кумичене“, а ролята на „кумица“ продължава до Великден. В знак на уважение пред „кумицата“ останалите моми мълчат в нейно присъствие. Този ритуал се нарича „говеене“.
Привечер на мегдана се играе и последното за годината хоро.
Обичаят Цветница, както и Лазаровден са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарските обичаи на мъжете.
Цветето е древен символ на пролетта, младостта, растежа, новия живот и красотата. Българските народни песни възпяват цветя, които притежават различни свойства и сили.
Поверието гласи, че цветето има определена символика и предава някои от чертите си върху характера на човека, кръстен на него.
ИНФОРМАЦИЯ
Източници: „Общи бележки за българската фолклорна култура“ .Томислав Дяков
Родител – Евгения Пушникова