Изпратил: Онур Митхатов Махмудов, 16г.
гр.Кубрат
За традициите и обичаите на турското население не можех да намеря и прочета в книгите нещо, което исках да знам. Затова се обърнах към все още живите разказвачи, които все още си спомняха начина на живот в миналото, празнуването на празниците и спазването на традициите. Ходех по къщите на старите хора, питах и разпитвах, за да ми разкажат. Всичко ново, което научавах, ме обогатяваше и ме караше да се чувствам щастлив.
Най- ценни ми бяха разказите на дядо Мехмед Нуредтин, който е на 92 г. и е успял да си води записки през целия живот за всичко, което се случва около него и неговото село. Ето какво ми разказа той за празника Хъдреллез:
Турското потекло тръгва от Манджурия през Монголия до Алтайската планина в източната и част. Докато си пасяли хората овцете, ги е нападнала една глутница вълци. Всички мъже скочили от под чадърите, започнали да ги гонят. Вълците се успели да се скрият в една пещера, но след тях влизат и техните преследвачи. Хората успяват да избият всички вълци, но в процеса на гонене те намерили зелени поляни, което е било необходимо за изхранването н стадата им. Върнали са се хората обратно, за да си вземат чадърите и стадото и се установили на новото си място. Зарадвали са се много на зелената трева и решили този ден да бъде обявен за празничен и да се празнува. Глутницата вълци представлявала за тях Хъзър Илияз. От тогава се смята, че талисмана на турската общност е вълка. Даже на монетите им е имало изобразено вълк.
Този празник започвал винаги от четвъртъците. Наричали го още кьофюрски четвъртък. Самата дума „куффар” е арабска и означава – неверник. На този ден не се готвело /готви се от предния ден/, не се впрягали животни, не се шиело, не се тъчало нищо. Ако сварявали яйце на този ден се е вярвало, че ако се излюпи в тази къща пиленца те щели да бъдат слепи, ако сваряли пък мляко, двукопитните животни щели да куцат. На този ден ако вземели пък игла в ръцете си, това означавало, че ще видят змия през годината, а ако вземат ножица, стадото щяло да бъде нападнато от вълци.
Ако Хъдреллез се падне да се празнува в събота, то животните, които се доят давали него ден по- малко мляко. Сряда вечерта домакинята в дома приготвяла баница „дъзман”, като на всяко топче тесто на върха натискала със своят палец. Тази пита я наричали още „окото на вещицата”. Вярвало се, че с натискането на палеца тя вадела окото на вещицата и я оставяла сляпа. Възрастните жени ги опреличавали на вещици.
Привечер на кьофюра, около къщата се пръскало с просо. Правели го, за да предпазят къщата от вещици. Вярвало се е, че през ноща вещиците обикалят, преобразени в кокошки и похапвали от поръсената около къщата просо. Бягали когато пък чуят да кукуригат първите петли.
Сутринта рано домакинята ставала, беряла коприва, като си ги е закачала на кръста и на главата. Същото го правели и останалите членове на семейството, за да са здрави цялата година. Младият мъж в семейството вземал клон от плодородно дърво и един нож в ръка, отивал с тях да навести нивите си. Заставал на единия край на нивата и с ножа в ръка,започвал да реже парченце от клонката. Това го правел във всеки един ъгъл на нивата си. Вярвало се е, че дявола не влиза в земя, където има изрезки от плодородни клони.
Сряда вечерта, възрастните мъже вземали от обора, коша със слама, разпределяли ги на седем места и ги запалвали. Започвали веднага да прескача огъня, след тях скачали и по- малките. След това захлупвали върху първото огнище кош и чак на сутринта го отваряли и проверявали стъпките на кое животно са се отпечатали. По тези белези предсказвали коя животно ще им носи берекет през годината.
Един ден преди Хъдреллез, едно първородно момиче на 14-15 години и друго, което е най- малкото в семейството, вземали едно бакърено менче. Излизали из селото и събирали нишани от всяко семейство. Нишаните са били парички, гривни, гердани, обеци и др. След това менчето го завивали с червен плат, и го поставяли да стои една нощ под роза. На сутринта се събирали момите пред къщата на момичето, което е събирало нишаните. Ваденето на нишани ставало с помощта на по- възрастни жени. Върху малка софричка слагали менчето и едно огледало, а до софрата сядало малко момиченце. Върху главата на детето се поставяло покривало, което се слага и на булките. Това детенце трябвало да е първородно. Давало и се виличка или клонче от дюла. На нишаните са връзвали червени кончета. Момичето под покривалото чакало някой да и каже четиристишие, за да извади нишана. Внимателно гледайки огледалото хващала и изваждала нишана, а момичето до нея започвала да пита на кого е. Всяка която види нишана си, веднага свързвала четиристишието със съдбата си /бъдещето си/ . Първото четиристишие го наричали „бахтиян”, но смисълът му е „бахтъ яр”, т.е съдбата и е любов. Второто четериситишие се наричал малкия „бахти яр”.
Примерно четиристишие:
В градината клонка от вишна
Под нея видя любовта си
Или е Мухаммед или Али
На вторият ден на Хъдреллез, момичетата се преобличали като момчета, като майки, араби или пък като цигани. Цял ден играели и пеели. Младите момчета събирали от домовете си дебели въжета, за да ги използват за направата на люлка в клоните на някое дърво „меше“. Момчетата люлеели момите толкова силно, че в даден момент ги питали кого искат за жених, и я предупреждавали, че ще спрат люлката само ако каже отговора. В повечето случаи люлеели момичето, което харесват.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник: дядо Мехмед Нуредтин, роден на 23.09.1927г. в с. Севар, общ. Кубрат