Изпратил: Димитър Пламенов Петров, Възраст: 12 г.
Училище: 134 СУ „Димчо Дебелянов” – гр. София
Преподавател: Виолета Енчева
Сукот е продължение на изпитанията, които започнах с Изхода ви от робството.
Исках да ви покажа, как обединени от един стремеж, можете да промените живота си към по-добър.
За да подчертая, че материалните блага са преходни и достижението им не бива да бъде самоцел, и когато се радвате на всичко, с което сте се сдобили, ви напомням:
Именно сега, напуснете дома си, вашата топла и надеждна крепост, снабдена с всякакви удобства и го сменете с ненадеждното, временно жилище, открито за всички ветрове и беззащитно пред превратностите на времето.
Знайте, че животът ви в този свят – това е живот в колиба, покрита с листа, които днес са зелени, а утре ще увехнат.
Единственото ви ценно придобиване в изпълнението на Моите заповеди и духовното ви обогатяване.
Едно от тълкованията на празника гласи, че построявайки колибка около дома си, евреите се присъединяват към онези, които 33 века назад четиридесет години са скитали по пустинята и, достигайки Обетованата Земя, са я обработвали и са се радвали на плодовете, които им е дарявала.
Според друго, смисълът е в това, всеки човек, независимо от вярата си, да помни за бедността, дори и да е богат и да не се възгордява. Така, и в този празник се докосваме до общочовешкото.
Мъдреците пък смятат, че този празник в по-дълбокия си смисъл е възпитателен, тъй като посочва необходимостта, ние хората, да осъзнаваме слабостта на отделния човек и важността да съхраним вярата си в божествената същност, покровителстваща и съхраняваща ни от всякакви несгоди.
Сукот празнуваме и в памет на предците ни, скитали в пустинята, но и като общочовешки празник.
Заповедта да се строи колибка ни напомня отново за Изхода от Египет и за увереността, показали предците ни: отправяйки се към пустинята, те изцяло са се доверили на Всевишния, обещал им да ги доведе до Обетованата Земя, и да им осигури щастлив и изобилен живот.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник: родител, Ирина Стоянова
