Изпратил: Поли Димиева
Училище: СМГ”Паисий Хилендарски”, София
Преподавател: Е.Ангелова
В Северна България се пази обичаят, наречен „Кравай“ Краваят се правел от първото жито, смляно няколко дни след овършаването на реколтата. Занасял се на чешмата, за да се „умие“ с вода, защото се вярвало, че тя измива всичко лошо. Първият къшей се пускал във водата. Наричанията обикновено са: да няма главня по житата /вид болест/ и да вали, но без градушки и бури.
Краваят се раздавал на събраните на чешмата хора с наричания и благословии – житата, царевицата и ечемикът да са високи колкото човешки бой и да са пълни със зърно, едро като дренки. Селяните призовавали на помощ и закрила от Св. Богородица и Св. Марина. Парче от кравая се заравял в първата бразда при есенната оран. Друго парче се запазвало на иконостаса, с вярването, че така хлябът в къщата няма да свършва никога.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник: Везба - България