Изпратил:Катрин Александрова Атанасова
Училище: СМГ „Паисий Хилендарски”, София
Преподавател: Е.Ангелова
По традиция гроздобера започва по Кръстовден. А самото отглеждането на грозде и направата на вино са сред основните видове поминък в град Павликени и околните села. За да разнообразят отруденото си ежедневие и за да улеснят своята работа хората от този край са преплели работата с народната традиция и обичай. Гроздобера не е било просто прибиране на реколтата от лозарите, той е бил една дългоочаквана емоция, подплатена с народна музика, песни и танци.
Обичая цели да обедини и сплоти цялото семейство. Гроздето се обира от лозницата и се събира в специално приготвени за целта плетени кошове. Те се натоварват в каруца и биват докарани до дома. Самото докарване също е било част от ритуала. Младите момци са пеели през целия път и по този начин всеки се е опитвал да изтъкне със своята реколта.
В каменна вана, се изсипват гроздовите чепки, като през цялото време се казват молитви и тази година виното да стане пивко, сладко и уханно, за да радва мало и голямо.Мочетата в семейството изсипват гроздето в големи корита. Двеците от семейството трябва да влязат в коритата и да стъпчат гроздето, за да пусне сок и да започне процеса по ферментация. Но те не просто са го стъпквали, а са пеели, танцували и са се забавлявали. От която къща се чува по-голяма глъчка, толкова по-хубаво щяло да е виното. След като хубаво се смачка гроздето се получава сок, който със специални лъжици се обгребва и се разпределя по бъчвите.Така се получава най-хубавото и пивко вино, носещо повеля за здраве и щастие на семейството! Самия обичай преминава с много песни, танци и настроение и вдъхновява лозарите за благоденствие, влюбените за престоящи сватби, а на всички останали за радостно очакване на всички зимни празници, на които винаги присъства виното.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник: Разказ от Борка Димитрова Илчева, 73години