Изпратил: Виктория Руменова Ничева, 15г.
Училище : СМГ „Паисий Хилендарски“,София
Преподавател: Е.Ангелова
Имало някога в далечна земя един цар. Веднъж, отегчен от глупостта на придворните си, той обявил:
– Който успее да разсече камък и камъкът кръв да пусне, ще го направя свой пръв велможа!
Залогът бил примамлив и мнозина от велможити и знатните граждани опитали. Ала както и да трошели камъните, кръв, естествено, не потичала.
В едно село живеела умна и красива мома, която била бедна овчарка. Решила и тя да опита късмета си. Облякла се в мъжки дрехи, явила се в двореца и рекла на царя, че ще изпълни изпитанието му.
Като се разчуло за това, събрал се сума ти народ да гледа. Царят излязъл със свитата си извън града и посочил голям камък, стърчащ сред една поляна. Овчарката извадила ножа си, но приди да замахне, се обърнала и казала:
– Господарю, готов съм да разсека този камък и от него да потече кръв, но най-напред ти трябва да му дадеш душа.
Царят се удивил на ума на момъка и рекъл:
– Ти си най-умният човек в царството ми и аз ще те направя мой пръв велможа. Ако изпълниш и второто ми условие, ще те приема като свой син.
Овчарката приела и той продължил:
– Иди си у вас и след три дни пак ела! Когато идваш, хем да яздиш, хем да не яздиш; хем да ми донесеш дар, хем да не ми носиш. Мало и голямо ще излезе да те посрещне, а ти направи така, че хем да те посрещнат, хем да не те посрещнат.
Овчарката се прибрала в селото си. Мислила два дни, а на третия хванала няколко заека и два гълъба и ги мушнала в един чувал. После яхнала овена на стадото си и изпратила един селянин да съобщи на царя, че пристига.
Царят излязъл със свитата си извън града. Дошли и много граждани. Като наближила насъбралото се множество, овчарката пуснала зайците от чувала. Хората хукнали да ги ловят и от посрещачите не останала и следа.
В това време девойката яздела овена, но ту спускала краката си и стъпвала по земята, ту ги вдигала и животното я носело. Щом стигнала до царя, извадила двата гълъба и му ги подала. Той посегнал да ги вземе, но тя разтворила ръце и те отлетели. Тогава овчарката рекла:
– Ето, царю, изпълнихжеланието ти. Гражданите хем ме посрещнаха, хем не ме посрещнаха; хем яздя, хем не; хем ти донесох дар, хем не!
Царят отвърнал:
– От днес нататък ти ще ми бъдеш като син.
Овчарката обаче свалила шапката си и дългата ѝ руса коса се разстлала по раменете. Царят бил запленен от хубостта ѝ и веднага поискал да му стане жена. Така умната овчарка станала царица.