Изпратил: Дара Радославова Димитрова, 15г.
Училище : СМГ „Паисий Хилендарски”,София
Преподавател: Е.Ангелова
– От дядо си пак съм слушал… – поспря, после отново поде. – Близо до чифлика има три езера. Най-далечното от трите е навътре в гората. Думали му мътното езеро. Там някога чобанин пасъл овците си близо до това езеро. През септември, октомври, когато се плодят овцете, излизали от него кочове. Чобанинът видял веднъж как някой подмамил неговите овце и те се юрнали към езерото и потъвали, потъвали… Захвърлил след тях овчарят гегата си да ги завърне. Едва успял да спаси някоя и друга овчица, но гегата му потънала и изчезнала. Натъжил се чобанинът. Досвидяла му гегата. Гега той пак ще си направи, ала там в кухото ѝ сърце той е скатам печалбата си, която е от работил при чорбаджията от Димитровден, та чак до новия Димитровден.
А в Хубча на извора млада девойка белила платно. В този миг от него изтекла шарена гега писана.
„Късмет ми е" – помислил си девойката и прибрала гегата.
Случило се така, че чобанинът харесал младата девойка, която често виждал край извора. Дошъл ред да поиска ръката ѝ, зер време било вече да се задоми. Да има кой и него да среща рано напролет, кога се връща от топлия юг със стадото; или да го праща в късна есен, кога жеравите отлитат нататък.
Родителите склони ли да му дадат момата и станал годежът. От дума на дума – разказал чобанинът, че е пестелив и грижовен, но това ще покаже нататък, защото сега нищичко си няма…
Девойката припнала изведнъж, годежен дар да му даде, и донесла гегата. Съгледал момъкът в ръцете ѝ своята шарена гега, очите му се разтвори ли, радост го зашеметила. Той грабна гегата и изрекъл:
– Преди години мътното езеро ми погълна тая гега, а на тоя ден ми я връща ведно с моята невеста.
Развъртял птичата ѝ глава и изтърсил на земята жълтиците, които събрал за този ден. Девойката гледала своята „калесница" и радостна тръпка се развила по сагата ѝ, че работлив и пестелив стопанин ѝ е довела. Заживели си щастливо – казват старите хора, – за възхвала на труда и любовта.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник : Лозинка Йорданова, „Пръските от извора“, изд. „Народна младеж“ ,1983г.