Изпратил: Маргарита Николова, 15г.
Училище :СМГ „Паисий Хилендарски”,София
Преподавател:Е. Ангелова
Оплакали се мечетата на майка си, че зайчето, когато минава покрай тяхната дупка (къща), им се подиграва и им казва „мечета-клечета”, „мечета-клечета”.
-О, ще го науча аз него -заканила се мечката. –Следващия път, когато мине оттук и пак започне да се закача с вас, ме повикайте!
Така и станало. Минало зайчето, започнало пак да се закача с мечетата и да им се подиграва, те повикали майка си, тя излязла … и подгонила зайчето.
Бягало зайчето, мечката го гонила, бягало зайчето, мечката го гонила, бягало зайчето, мечката го гонила, докато на пътя им се препречила една чаталеста круша. Рипнало зайчето и скочило през чаталестата круша. Рипнала и мечката, но нали си е дебела, заклещила се по средата на крушата. Мъчила се, мъчила се сама да се отклещи, но не могла. Започнало да се свечерява.
Случайно минал един поп. Зарадвала се мечката. Примолила се:
-Попчо-брайно, жив да си, моля ти се помогни ми да се отклещя от крушата. Ще ти дам гърне, пълно с мед.
-Добре -казал попът. – Ще те измъкна.
Така и сторили. Помогнал попът на мечката, отклещил я от крушата, а тя го завела в мечата си къща и му дала гърне с мед, но му казала:
-Ето ти меда, но не давам да го носиш другаде. Тук трябва да го изядеш и да не казваш никому, че съм ти дала мед. Ако кажеш, аз ще разбера и тогава ще те изям.
Попът се съгласил. Ял, ял, хубаво се наял с мед и си тръгнал.
Прибрал се в къщи. Децата му се зарадвали, наобиколили го, искали да го прегърнат и да се погалят с него.
Попът обаче, докато ял от меда, без да иска си бил изцапал брадата. Децата усетили, че брадата му лепне и започнали едно след друго да го питат:
-Татко, защо ти е изцапана брадичката?
-Татко, защо ти е изцапана брадичката?
Попът в началото не искал да каже и отговарял.
-Деца, оставете ме на мира! Нищо ми няма на брадичката!
Децата обаче настоявли на своето и продължавали да питат. Накрая попадията не издържала да ги слуша и се намесила:
-Е, попе, защо не кажеш накрая на децата?
И попът се бил уморил да отрича. Помислил си: „Как би могла да узнае мечката, че съм казал? Няма как.” И за да спрат да го питат, разказал на децата и на попадията какво му се било случило.
Мечката обаче била вън до вратата и чула…
Тръгнал попът сутринта да оре на нивата. Изведнъж се появила мечката.
-Дядо попе, ще те ям!
-Защо?-попитал попът.
-Защото ти обеща, че няма да казваш за меда, но каза.
-Не съм.-опитал се да излъже попът в началото.
Но мечката казала:
-А сутринта като излезе от стаята не стъпи ли в една купчина изпражнения? Аз я направих снощи докато подслушвах. Не ме лъжи сега.
Така било. Попът се сетил, че наистина сутринта стъпил в такова нещо и че мечката наистина е чула, когато е казал за меда. Ами сега? Няма как, признал си.
-Сега ще те ям! -казала мечката.
Уплашил се попът. Какво да прави? Децата му ще останат сираци! Примолил се:
-Щом ще ме ядеш, поне ми позволи да изора и засея нивата, та да има догодина хляб за децата ми. Ето, гложди ми единия цървул, докато чакаш.
Съгласила се мечката. После попът пак се примолил:
-Нека да отида до чешмата да напоя воловете, да не ги оставям жадни, а ти ми погложди и другия цървул.
Мечката се съгласила и този път. Тръгнал попът към чешмата и тихичко плачел. Срещнала го лисицата.
-Защо плачеш, попчо-брайно?-попитала тя.
-А, и ти ли ми се пишеш „брат”? Вчера един „брат” спасих, а днес иска да ме яде! И ти ли сега?
-Аз ще ти помогна. - уверила го лисицата - Разкажи ми защо плачеш.
Разказал й попът как вчера помогнал на мечката да се отклещи от крушата, как тя после го гостила с мед, но му забранила да казва, а той не удържал на думата си, казал на децата и на попадията, мечката разбрала и сега иска да го яде.
-Имаш ли чувал и въже? -попитала лисицата.
-Имам - казал попът. - На нивата са.
-Тогава, докато напоиш воловете и се върнеш на нивата, аз ще отида на баира отсреща. Ти само ме слушай какво ще ти казвам да правиш.
Послушъл попът. Напоил воловете, върнал се на нивата, а отсреща от баира се чуло:
-Е хе е е е е й, мечки, вълци, лисици,
бягайте, че идат царските ловджии,
с дълги пушки, с остри саби,
ще ви колят,ще ви бесят,
кожите ви на пазара ще продава а а а а т!
-Какво се чува, дядо попе? -казала уплашено мечката.
-Не съм чул. –престорил се в началото попът.
-Слушай, слушай, -казала мечката.
А лисицата повторила:
-Е хе е е е е й, . . . мечки, вълци, лисици, . . .
бягайте, че идат царските ловджии, . . .
с дълги пушки,с остри саби, . . .
ще ви колят,ще ви бесят, . . .
кожите ви на пазара ще продава а а а а т!
-Оле-ле дядо попе, какво да правя? -разтреперила се мечката от страх.
-Тук имам един чувал. –казал попът. –Да те скрия в него?
-Скрий ме, дядо попе, скрий ме.
Пъхнала се мечката в чувала и попът го завързал. Като видяла това, лисицата пак се провикнала, все едно, че нищо не знае:
-Дядо попе, какво е това там? Пън ли е? (имала предвид чувала с мечката)
-Пън, пън,-провикнал се и попът.
-Я го удари да рече „кън”!
Попът ударил с тоягата си по чувала.
-Оле-ле е е дядо попе, гърбината ми!-изревала мечката.
-Търпи, мецо, търпи, жива да си.-казал попът.
А лисицата пак се провикнала:
-Попе, какво е това там? Пън ли е?
-Пън, пън,-провикнал се пак попът.
-Я го удари да рече „кън”!
Попът пак ударил с тоягата си по чувала.
-Оле-ле е е дядо попе, крачетата ми!-изревала мечката.
-Търпи, мецо, търпи, жива да си.-пак казал попът.
И така няколко пъти. Натупали хубаво мечката, а попът си тръгнал жив и здрав за в къщи. Лисицата го последвала.
-Дядо попе, какво ще дадеш сега на мен?
-Една кокошка с пиленцата -казал попът. –Ела с мен в село и там ще ти ги дам.
Като наближили обаче двора на поповата къща, лисицата съзряла куче до оградата. Уплашила се.
-Дядо попе, това кучето ти ли е?
-Да -отговорил попът.
-Дръж го, дядо попе, дано да мога да избягам!
И наистина избягала, а попът се прибрал в къщи.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник : Съхранена и разказвана ми от баба ми Пенка (75г.), измислена от нейната баба Елена и прапрадядо Върбан