Изпратил: Борис Стефанов Владимиров, 15 г.
Училище : СМГ „Паисий Хилендарски“, гр. Ссфия
Преподавател: Е. Ангелова
Живял едно време един алчен поп. Имал една дъщеря. На прозорците си попът направил златни решетки, вместо железни.
— Ех — вика си той, — де да бяха златни и стените ми!
Отишъл в църквата и започнал да се моли:
— Господи, моля ти се, изпълни ми желанието, нека всички стени на стаята ми станат златни.
Минават три дни, при него се явява някакъв човек.
— Слушай, попе — казва той, — господ чу молитвата ти. Зад църковната врата има едно бардуче. Тичай и го вземи. След това иди на извора, умий се, изплакни бардучето, напълни го с вода и го донеси в къщи. Каквото и да полееш с тази вода, до каквото и да се докоснеш с ръка — всичко ще се превърне на злато.
Попът така и сторил: донесъл вода в бардучето, и каквото да полее, до каквото да се докосне — всичко се превръща на злато.
Заедно с дъщеря си отишъл в градината и излял върху цветята всичката вода от бардучето. След това започнал да пипа с ръце камъните, дърветата — всичко ставало златно.
— Татко, защо направи това, цветята вече не миришат.
— Дъще, вземи тази роза — отговаря попът, — занеси я на златаря и ще видиш колко пари ще ти даде.
Дъщерята занесла розата на златаря и донесла в къщи пълно вързопче пари.
— Ето, виждаш ли, дъще — казва попът, — колко пари донесе.
Тя се зарадвала. А попът от радост дори изгубил апетита си. Цял ден нищо не сложил в уста.
На другата сутрин дъщерята казала:
— Татко, искам да ям.
— А пък аз не ща — рекъл попът, — яж сама.
Отишъл в градината, пак нищо не ял цял ден, вечерта се прибрал и легнал да спи. Сутринта станал и казва:
— Дъще, огладнях, иди на пазара да купиш риба.
Дъщерята донесла риба, наготвила ядене и сложила на баща си. Щом попът се докоснал до рибата и тя веднага се превърнала на злато.
Тогава взел вилицата и набол друго парче — и то се превърнало на злато: нали попът пил вода от бардучето.
— Така ще умра от глад — казал попът и заплакал.
Дъщерята видяла, че баща й плаче, хвърлила се на врата му.
— Татко, защо плачеш? — пита тя.
Попът заплакал още по-силно, заплакала и дъщеря му. Попът я прегърнал и тя се превърнала на злато. Той заридал:
— Една дъщеря имах и тя се превърна на злато.
Отишъл в градината. Дълго се разхождал, сетне се върнал в къщи и се загледал през прозореца. Вижда — един просяк седнал и ръфа краешник хляб. На попа това му се сторило пиршество.
— Господи, нищо не ми трябва на света, по-добре да съм сиромах, но само да се избавя от тази напаст.
Сутринта отишъл в църквата и се замолил:
— Господи, върни ми дъщерята, върни ми парченцето хляб, не ми трябва злато!
Минава още един ден, а попът едва се държи на крака от глад и жажда. Пак отишъл в църквата и пак моли бога да му отнеме това, с което го надарил. Отново се явил при него онзи човек и му дума:
— Попе, вземи бардучето, иди на извора, умий се, изплакни бардучето и го напълни с вода. Напръскай всичко, което си докосвал и превърнал на злато, и всичко ще стане, както преди.
Попът така и сторил. Щом напръскал с вода златната си дъщеря, тя кихнала и попитала:
— Татко, дълго ли спах?
— Дълго, дъще, дълго.
Той я изпратил на пазара, казал й да купи хляб и каквото намери, и да наготви ядене. Седнал и си хапнал като хората. Когато се наял до насита, изкъртил златните решетки от прозорците си, раздал златото на бедните и оттогава никога вече не се лакомил.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник : Книга “Кавказки народни приказки”.