Изпратил: Иван Петков, 15г.
Училище: СМГ „Паисий Хилендарски”, София
Преподавател: Е. Ангелова
Ритуали и обичаи
Ако календарните празници са свързани повече с преобразуването на природата, със съобразяването с нейните преходи и отношението на човека към тях, то семейните празници са по-близки до промените в обществото, до приобщаването и социализирането на човека, превръщането му от индивид в личност с определено място и положение сред другите. България е страна с богата култура, фолклор,именно тези семейни празници, обредни ритуали и традиционни умения, които в разнообразните си варианти според региона, утвърждават уникалността на нематериалното ни наследство.
За съжаление обаче голямо количество културни изяви като музиката, танца, словото, обредите, съборите или традиционните културни умения са застрашени от изчезване и е важно да се насърчават техните носителите да ги практикуват и да предават познанията и уменията на следващите поколения. Ето и няколко обичая, запазени и практикувани до днес:
- Нестинарство
Това е древен обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи. Нестинарството е вторият български обичай включен в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
- Лазаруване
Изпълнява се на Лазаровден. Обредността му е насочена изцяло към преминаването на участниците в ритуала към друг (нов) социален статус – женитба. На Лазаровден девойките пеят и танцуват, а публиката им дарява бели яйца и брашно. Даровете се събират в предварително определена за целта къща, където до късно през нощта девойките месят обредните хлябове. Според българските народни схващания и представи момите, които не са играли лазарки, най-лесно могат да бъдат залюбени и грабнати от змей.
- Прошка, Сирни заговезни
През деня на „Сирната неделя“, младите искат прошка от своите по-възрастни родственици. Младоженците тръгват на гости у кумовете и своите родители, братя, сестри и побратими. „Прощавай!“ казват младите, когато се наведат да целунат ръка. „Господ да прощава, простен да си!“ благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене, яйца и мляко и неизменната бяла халва. Най-малките с
нетърпение очакват да дойде време за традиционното „хамкане“, „ламкане“ или „люскане“ на халва, парче сирене или варено яйце, а в днешно време често и с баница.
- Еньова буля
В Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, на Еньовден се изпълнява обичаят „Еньова буля“ или „Еня“. Всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5-6 годишно момиченце. Детето се забулва с червено було, а на главата му се поставя венец от еньовче. По време на ритуалната обиколка из селото, девойките пеят специални обредни песни. Вечерта, след обиколката в котле с овес, с напяване се поставят разноцветните китки на момите. Котлето се покрива с червена престилка и се оставя една нощ под звездите. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като предричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка.
- Сурва
Ергенски маскараден обред, изпълняван на 13 и 14 януари в Пернишко. Основното действащо лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. С обредното шествие маскираните мъже прогонват „нечистите сили“, които идват от света на мъртвите и могат да навредят на човек. Характерното тук е разиграването на ритуална сватба, а основните моменти са два: обхождането на селището, посещението на всяка къща поотделно и колективната игра на селския площад.
- Кумичене
Сутринта на Цветница лазарките се отправят към реката. Всяка носи китка от цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на мост над реката и едновременно пускат своя знак – китката, венчето или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водното течение и излезе най-напред пред останалите, се избира и провъзгласява за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките.
- Лек за безплодие (!обичай, който не се практикува днес!)
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която не може да зачене, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
ИНФОРМАЦИЯ
Източници: 1.Цанко Лалев. "Голяма книга на българските митове и легенди";
2.Лилия Старева. "Български светци и празници", "Български обичаи и ритуали"
- mysticallegends.wordpress.com;
4.dariknews.bg;
5.Моите баща и дядо по линия на баща ми